STOP!

Трябва да се спра. Крайно време е. С всички глупости, които правя.

С мъжете, с любовта,  с това, което си мисля, че е любов.

В собствените си очи започвам да приличам на курва. И не ми харесва.

Казвам, че се влюбвам постоянно. А знам ли всъщност значението на тази дума? И използвам ли я по същество.  Това, че съм обсебена от Него, прави ли ме влюбена? И може ли да ме накара да се влюбвам толкова често? Всъщност влюбвам ли се или просто забуждавам самата себе си?

Всеки ден се намира някой, в когото да се влюбя. Всеки възприемам единствено като цел. Цел, която да завоювам. Липсва насладата от любовта. Взаимна любов пък не съм изпитвала никога. Може би съм, но не я помня. А е толкова лощо да не помниш любовта си. Помня само него. Искам само него. И може би защото няма да го имам. Защото е недостъпен. Обсебена съм. Вече запозва да ме е страх за собственото ми психическо здраве. Но ще се оправя. Аз съм силна и то точно психически. Мога да надделея над себе си.

Говорих си с една приятелка и тя чистосърдечно си призна, че няма даже да опита наркотици, защото знае, че няма да се въздържи.  И замисляйки се как се забърках по собствена воля с тях, как осъзнавайки, че е хубаво, опитах. Как след това опитвах още много пъти пак напълно съзнателно. И как после просто реших, че е време да се спра. Как дълго време имах в себе си. И не го пипнах. Нито веднъж. Носег со със себе си. Постоянно. И не го докоснах.                                             Значи все пак съм силна.

Тогава защо не мога да се справя с чувствата си? …

~ от tisiq на събота, 15 март, 2008.